Идеята за музей в гр. Елхово съществува още от 30-те години на ХХ век, но става реалност през 1958 г., след успешно финализиране на усилията на неговия основател Иван Желязков. Историята му започва с откриването на музейна сбирка, чиято първа експозиция има предимно етнографски характер. През 1966 г. музеят е специализиран като етнографски, а през 2008 г. профилът му е разширен на Етнографско-археологически.

Музеят се намира в един красив по своята природа граничен край в поречието на Долна Тунджа, край със сложна и променлива историческа съдба, чието население въпреки това е успяло да съхрани красотата и чистотата на своите нрави и обичаи. Разположен е в две самостоятелни сгради, в които са разгърнати етнографската и археологическата експозиции.

Във фонда на музея се съхраняват над 23 000 експоната, от които над 14 000 съставляват основния етнографски музеен фонд, разпределен в следните колекции: ,,Земеделие и животновъдство”, ,,Жилище и жилищна уредба” , ,,Транспорт, лов и риболов”, ,,Облекло и накити”, ,,Тъкани и шевици”, ,,Традиционни занаяти”, ,,Художествено народно творчество”. В основния му фонд „Археология“ се съхраняват над 1 000 движими културни ценности.

Музеят притежава над 3 300 тома специализирана литература и над 1 700 единици специализирани научни списания, които са на разположение на ученици, студенти и преподаватели.

Дейността му се осъществява от 4 музейни специалисти.

Музеят е носител на орден “Кирил и Методий” – I степен и на отличието „Герб на Елхово” – златен.

Етнографско-археологически музей – Елхово е № 100 в ,,Национално движение ,,100 Национални туристически обекти на България”.