Директорът на Етнографско-археологически музей – Елхово Христо Христов публикува интересен анализ за вероятното посещение на Васил Левски в Елховско през 1871 година. Споделяме го с Вас за да достигне до повече хора.

В сериозните научни изследвания посветени на дейността на Васил Левски при създаването на Вътрешната Революционна Организация, почти не се споменава за негова обиколка в селища от Елховско и за основаване на революционни комитети тук с негово участие. Такива податки има само за Болярово, Попово и Елхово и те са базирани на няколко краеведски изследвания, като само в това за Елхово, записано от Николай Захариев 56 г. по-късно, се споменава, че през октомври 1872 г. Левски посетил Къзъл-агач и със съдействието на Дженко Димитров – Терзията, Колю Гечев – канзибашия на турската хазна в днeшното с. Изгрев, даскал Константин Дончев и свещ. Димитър п. Петров, Левски основал местен революционен комитет. Левски получил пари за оръжие от Колю Гечев, който ги взел от касата на каймакамството.

Със сигурност, ако това събитие е вярно, то не може и не е станало през есента на 1872 г. Ако проследим маршрутите на обиколките на Левски, основавайки се на известните ни научни изследвания, ще видим че през октомври 1872 г. той не минава през Елховско. След провеждане на Общото събрание на Вътрешната Революционна Организация /ВРО/ през ІV-V 1872 г., на 1 юли Левски преминава Дунава при Оряхово и през Ловеч предприема обиколка по маршрута: Карлово-Панагюрище-Копривщица-Пловдив /през октомври/ -Хасково-Чирпан-Стара Загора-Нова Загора-Сливен и Котел. В Котел Левски научава за станалите разкрития и арести след обира на пощата в Арабаконашкия проход и от тук поема към своята Голгота.

Следователно е невъзможно Левски през есента на 1872 г. да е бил в Къзъл-агач. Това събитие е можело да стане година по-рано, през късното лято на 1871 г. и то да е свързано със следните събития: Дейността му по това време е подчинена на разширяване мрежата на ВРО в България, увеличаване броя на комитетите, осигуряване на оръжие и боеприпаси. Последното е особено трудно. Набавяни са главно от Сърбия и Русия, но количествата са недостатъчни, а пратките рисковани. Затова Левски решава да закупи известно количество т.н. иглени пушки от прочутия Узунджовски панаир, провеждан ежегодно по това време в продължение на 8 дни, започвайки от 27 септември и приемащ търговци и купувачи от всички краища на Османската империя. Главно с тази цел той предприема второто си пътуване до Цариград. През лятото на 1871 г. пристига в османската столица, осигурява за целта сумата от 146 лири и в края на август-началото на септември заминава с параход за Бургас, а оттам за Узунджовския панаир. Предполагаме, че именно тогава е минал през Елховско. Левски няма „алиби” за местопребиваването си през почти целия месец септември 1871 г. Ясно е вече, че от Бургас като изходна точка в края на август и началото на септември се е придвижил за около две седмици по определен маршрут до Узунджовския панаир. А че е бил на панаира е известно от спомените на първия му братовчед Васил Караиванов: На панаира Левски случайно се засича с вуйчо си Иван Христов Фурнаджиев – търговец на гайтани.

Основателен е въпросът „Какъв е маршрутът и кое би накарало Левски от Бургас за Узунджово да мине през Болярово – Попово – Елхово?” Според нас няколко са вероятните и то основателни причини:

1. Търсенето на допълнителни финансови средства преди панаира. Със 146 лири, колкото имал Левски напускайки Цариград могат да се закупят от свободния пазар не повече от 15-16 иглени пушки по 8 лири средно едната и то без боеприпасите. Така че само за толкова малко единици оръжие не си заслужава този голям обиколен преход през Бургас за Узунджово. А Апостолът явно и умишлено избягва добре охраняваният главен и директен път от столицата през Одрин до Узунджово.

2. Отсечката Болярово – Попово – Елхово – Узунджово е с дължина около 180 км и е най-прекият път между Бургас и Узунджово. Ясно е, че не е минал през Ямбол. Ако бе минал, би основал и тук революционен комитет, а ямболският е основан на 23 април /Гергьовден – стар стил/ 1873 г., над два месеца след смъртта му, в дома на Георги Дражев.

3. Елховският край е доста обширен район от Югоизточна Тракия, в т.ч. и от Северозападна Странджа и е бяло петно на картата на комитетската мрежа. В демографско отношение по това време тук вече преобладава българският етнически елемент. Пасивността му в едно бъдещо всенародно въстание би било във вреда на революционните сили. Освен по поречието на река Марица, през проходите на Странджа планина и по долината на река Тунджа минават традиционните маршрути за изнасяне на османските военни сили във всичките им досегашни европейски военни кампании. Самата Странджа планина при евентуална пасивност на българското население не би могла да се използва като естествена барикада срещу разгръщането на османските военни сили. Несъмнено Апостолът добре е преценил мястото на Странджа планина в оперативно-тактическия план на бъдещето въстание. Според други сведения, през юни 1871 г., вероятно отивайки към Цариград е посетил селища от югоизточната част на планината и е избрал места за огневи позиции при едно бъдещо въстание.

4. Левски вероятно и тук, както в други случаи не разчита на случайни контакти. Той предварително знае с кого да се свърже в набелязаното от него селище. Съществува теоретична вероятност предварително да се е познавал със свещеник Куарти Дражев от Болярово, с чорбаджи Петър от Попово и с Дженко Димитров – Терзията от Къзъл-агач. И в трите селища, краеведите събрали сведенията независимо един от друг представят един и същ почерк при образуване на революционните комитети: първият контакт на Левски е с тесен кръг проверени хора, на които може да се довери. И трите революционни структури първоначално са в камерен състав, по-скоро революционни ядра, като разширяването им в комитети става по-късно.

5. Макар Елхово формално да е административния център, в селището няма представители на Османската държавна власт. След чумата поразила града през 1862 г. населението е малобройно, а каймакамството и кадийството са изместени в съседното село Хасан-беглий /дн. с. Изгрев/, т.е. наблюдението и контрола върху селището не е директен и това улеснява едно такова конспиративно посещение. Левски би могъл да знае за това от описанието на Къзъл-агаческата кааза публикувано в бр. 25 от 23 юни 1871 г. на излизащия в Цариград в-к „Македония” и това да е станало при пребиваването му в османската столица, два месеца след излизането на този брой на вестника.

6. В Документалният архив на Етнографско-археологически музей – Елхово се пази текстът на песен от началото на ХХ век, чийто сюжет е близък до записаната от Николай Захариев информация за учредяването на революционен комитет в Елхово. Надали текстът е съчинен без повод, а вероятно е отражение на действително събитие в историческата памет.

От всичко казано до тук може да се направи извода, че хипотезата за посещение на Левски в Елховско не е лишена от основание. Това посещение е могло да е стане в началото на септември 1871 г., при прехода му от Бургас за Узунджовския панаир, действия за които има обясними причини.

Макар, че от всички тези събития са изминали повече от 150 години, продължаваме да се надяваме, че в семейни архиви може би все още има свидетелства, хвърлящи по-пълна, точна и категорична светлина върху борбите на българите от Елховския край през последните години на османското подтисничество, и в частност за ролята на Апостола на българската свобода Васил Левски в тези процеси.