Днес, в изложбената зала на експозиция „Археология“ на Етнографско-археологически музей-Елхово в присъствието на много граждани и гости на града бе открита ретроспективна изложба „Железницата Ямбол – Елхово- 101 години история“, която със снимки, експонати и възстановки проследява вековната и история. Изложбата е дело на специалистите  на Етнографско-археологически музей – Елхово, Държавен архив – Ямбол и на нашия съгражданин инж. Георги Петков – автор на макетната възстановка.

На събитието присъства Николай Тончев – Председател на ОбС-Елхово, кмета на община Елхово Петър Киров, общински съветници, ръководители на различни структури в град Елхово, както и жители и гости на Елхово.

Христо Христов, директор на Етнографско-археологическия музей, разказа историята на железницата. Тя започва преди 101 години, когато по време Първата световна война за нуждите на армията и извозването на реквизираните от населението зърнени и фуражни храни е построена дековилна конска железница, която следва шосето Ямбол – Къзъл-Агач (дн. Елхово).

Самият макет на жп линията беше представен от инж. Георги Петков, автор на идейния проект и на самата му реализация. Най-атрактивно, особено за най-малките жители на град Елхово, бе демонстрация на умаления подвижен състав, който освен, че се движи по релсите,  издава автентичен звук от локомотивен двигател, има светлинна сигнализация, а същевременно управлението на умалените влакови композиции става посредством мобилния телефон на създателя.

В кратко приветствие кмета на община Елхово Петър Киров сподели, че идеята на инж. Петков, за превоз на товарни автомобили пристигащи на ГКПП-Лесово, които пътуват по посока граничните пунктове в северната и западна част на страната е единственият начин тази линия да бъде икономически рентабилна. По този начин същевременно би се запазила за по-дълго време в добро състояние автомобилната инфраструктура, а едновременно и с това ще се осигурява необходимата нормативна почивка на шофьорите, докато те все пак пътуват, което е основно изискване според законите на ЕС, регламентиращи времето, прекарвано зад волана на шофьорите на тежкотоварни автомобили, добави Петър Киров.

Желаещите могат да разгледат изложбата до средата на месец май на ул. „Пирот” № 7, като предварително се обадят в основната сграда на музея, в центъра на града. След това изложбата остава в архива на Етнографско-археологически музей до следващото и експониране.

Идеята за строителство на ЖП линия свързваща Одрин с Ямбол и минаваща през Къзъл-Агач /дн. гр. Елхово/ фигурира от първата половина на 60-те години на ХІХ век. Като отклонение на главната линия е заложено трасето Одрин – Къзъл-агач – Ямбол.

Барон Хирш – вторият концесионер по реализацията на проекта след подкуп самоволно заменя икономически неизгодното за него трасе през Къзъл-агач с трасето Златен дол /днес квартал на Симеоновград/ – Ямбол.

През 1911 г. ХІV–тото. Народно събрание допълва Закона за разширение мрежата на българските държавни железници от 1894 г. и решава да се построи и железопътна линия Ямбол – Къзъл-Агач – Турската граница. Избухналите на следващата година Балкански войни отлагат във времето строителството на тази нормална ж.п. линия.

През Първата световна война за нуждите на воюващите армии и извозването от околията на реквизираните от населението зърнени и фуражни храни, през 1917 г. е построена дековилна конска железница от Министерството на войната. Тя е с отстояние 60 см. на релсите, положени директно край левия банкет на шосето Ямбол – Къзъл-Агач. След войната, до края на 1920 г. дековилката обслужва  гражданското население.

Съгласно Ньойския мирен договор, на България е забранено да има военни железници и в края на 1920 г. дековилната военна железница е предадена на БДЖ. Пенко п.Янчев, родом от елховското село Раздел е назначен за началник-гара на Къзъл-агач. ,,Гарата” се състои от ниска сграда, с една стая, намираща се до старата сграда на общината, в днешния заден двор на Районното полицейско управление. Конното депо е в края на града, в посока Ямбол. Дековилката се обслужва още от кондуктор-подоковач на конете и от 18 души спирач-конници и 60 чифта коне, разпределени по равно по трасето. Вагонетките по товароспособност са еднотонни и двутонни, като един впряг се състои от 1 двутонна или 2 еднотонни вагонетки. Стоките се разтоварват пред самите магазини по чаршията. Пътническите вагонетки събират около 20 пътника. През 1923-24 г. един билет до Ямбол струва 36 лв. при цена на един хляб – 11 лв. Скоростта на движение на вагонетките е около 13 км. в час. Не са единични случаите на дерайлиране на вагонетките, дори заедно с пътниците. След демонтажа на дековилката на 15 април 1930 г, за известно време тя играе ролята на градски конски трамвай в запазената си част в гр. Ямбол.

Работата по изграждането на нормален железен път между Ямбол и Елхово започва през 1922 г. Строи се с финансови средства от фонд „Постройка на нови железници и пристанища”, с редовна и временна трудова повинност. Работата върви с различни темпове до 1931 г. Първият влак пристига гара Елхово на 1 януари 1931 г.